20.07.2020 г., 4:51

Не мога

732 0 0

Не мога да дишам без теб наоколо.

Ти ме поддържаш нормален.

Откакто те срещнах,

сърцето ми играе в друг ритъм.

Ти ме водиш към щастието.

 

Знаеш, че още те обичам и нищо няма да се промени,

чувствата ми към теб са вечни.

Хубаво беше цялото онова време,

което го имахме.

Сам съм, но още имам надежда за теб.

Очите ми взе, за да не виждам друга.

 

Но моля те не си отивай,

наясно съм че всичко приключи.

Превърнахме се в непознати.

Ти ми каза да останем приятели и това ме съсипа.

Някога ще може да се върнем към старите дни?

 

Забрави ли това "Обичам те!",

което си казвахме?

Дали някога ще можем да бъдем заедно?

Никога не ще разберем.

Ти ме напусна,

но сърцето ми остава с теб.

 

Липсваш ми и нищо не боли повече

от това да те няма. 

Никой не разбира какво преживяхме.

Беше хубаво, но за кратко.

Опитахме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...