20.07.2020 г., 4:51

Не мога

729 0 0

Не мога да дишам без теб наоколо.

Ти ме поддържаш нормален.

Откакто те срещнах,

сърцето ми играе в друг ритъм.

Ти ме водиш към щастието.

 

Знаеш, че още те обичам и нищо няма да се промени,

чувствата ми към теб са вечни.

Хубаво беше цялото онова време,

което го имахме.

Сам съм, но още имам надежда за теб.

Очите ми взе, за да не виждам друга.

 

Но моля те не си отивай,

наясно съм че всичко приключи.

Превърнахме се в непознати.

Ти ми каза да останем приятели и това ме съсипа.

Някога ще може да се върнем към старите дни?

 

Забрави ли това "Обичам те!",

което си казвахме?

Дали някога ще можем да бъдем заедно?

Никога не ще разберем.

Ти ме напусна,

но сърцето ми остава с теб.

 

Липсваш ми и нищо не боли повече

от това да те няма. 

Никой не разбира какво преживяхме.

Беше хубаво, но за кратко.

Опитахме.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...