Jul 20, 2020, 4:51 AM

Не мога

  Poetry
734 0 0

Не мога да дишам без теб наоколо.

Ти ме поддържаш нормален.

Откакто те срещнах,

сърцето ми играе в друг ритъм.

Ти ме водиш към щастието.

 

Знаеш, че още те обичам и нищо няма да се промени,

чувствата ми към теб са вечни.

Хубаво беше цялото онова време,

което го имахме.

Сам съм, но още имам надежда за теб.

Очите ми взе, за да не виждам друга.

 

Но моля те не си отивай,

наясно съм че всичко приключи.

Превърнахме се в непознати.

Ти ми каза да останем приятели и това ме съсипа.

Някога ще може да се върнем към старите дни?

 

Забрави ли това "Обичам те!",

което си казвахме?

Дали някога ще можем да бъдем заедно?

Никога не ще разберем.

Ти ме напусна,

но сърцето ми остава с теб.

 

Липсваш ми и нищо не боли повече

от това да те няма. 

Никой не разбира какво преживяхме.

Беше хубаво, но за кратко.

Опитахме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...