6 июл. 2006 г., 09:34

Не мога да погледна синевата 

  Поэзия
687 0 18
Не мога да погледна синевата
очите ми са рани, болка
пулсира  в слепоочията,
тътен от блокажи.
Застиват вените, нозете натежават.
По тялото умора,
куршум изстрелян безпосочно,
забива се във мисли хаотични,
а после рикошира към сърцето.
По гърлото ми тръгва, 
експлодира отронен стон
от болка дива...
Очите си не мога да отворя
сега затвори за душата,
а бяха два прозореца открити
със поглед вечно в небесата.
Потрепват сенчести клепачи
отронват сълзи, тиха жал...
Очи летели в синевата,
а днес затворници в печал.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??