Не мога да погледна синевата очите ми са рани, болка пулсира в слепоочията, тътен от блокажи. Застиват вените, нозете натежават. По тялото умора, куршум изстрелян безпосочно, забива се във мисли хаотични, а после рикошира към сърцето. По гърлото ми тръгва, експлодира отронен стон от болка дива... Очите си не мога да отворя сега затвори за душата, а бяха два прозореца открити със поглед вечно в небесата. Потрепват сенчести клепачи отронват сълзи, тиха жал... Очи летели в синевата, а днес затворници в печал.
Ако не можеш синевата да погледнеш,
огледай се във моите очи
и през блокажите си, ще преминеш
откриеш ли онез лъчи,
които праща ми душата
та болката ти да теши!
Не се оставяй на тъгата
да те блъска със юмрук,
защото си обричаш тъй душата,
като затворник сляп и глух
за любовта и красотата...
Живей и радвай се... напук!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!