6.07.2006 г., 9:34 ч.

Не мога да погледна синевата 

  Поезия
684 0 18
Не мога да погледна синевата
очите ми са рани, болка
пулсира  в слепоочията,
тътен от блокажи.
Застиват вените, нозете натежават.
По тялото умора,
куршум изстрелян безпосочно,
забива се във мисли хаотични,
а после рикошира към сърцето.
По гърлото ми тръгва, 
експлодира отронен стон
от болка дива...
Очите си не мога да отворя
сега затвори за душата,
а бяха два прозореца открити
със поглед вечно в небесата.
Потрепват сенчести клепачи
отронват сълзи, тиха жал...
Очи летели в синевата,
а днес затворници в печал.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??