25 янв. 2006 г., 00:28

Не мога да повярвам. 

  Поэзия
1238 0 3
В миналото живеех в спомена за една жена.
Сърцето ми скърбеше ден и нощ.
Неможех да ям да спя.
Бях пред загиване.
Обаче съдбата реши да ми помогне.
Появи се ти и ми даде надежда.
В начолото ме беше страх.
Като малко птиче при първия му полет.
Обаче с времето ти ме накара да полетя.
Накара ме да забравя една голяма любов.
Успя да събудиш мартвото ми сърце.
То започна да изпитва чуства които мислех, че отдавна няма за мен.
Обаче нали съм си.....
То изпитва страх, защото не иска да бъде отново наранено.
Мисля, че с теб няма да се случи.
Започнах да изпитвам доста силни чувства към теб.
Обичкам те!!!

© Владислав Колев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво приятелю, браво! Не спирай да показваш чувствата си по този начин. Това е магия поне за мен.
  • Благодаря за топлите думи,които са изпълнени с толкова много чувства.
  • Това е за една девойка тя си знае коя е.Миличко обичкам те.
Предложения
: ??:??