Jan 25, 2006, 12:28 AM

Не мога да повярвам.

  Poetry
1.5K 0 3
В миналото живеех в спомена за една жена.
Сърцето ми скърбеше ден и нощ.
Неможех да ям да спя.
Бях пред загиване.
Обаче съдбата реши да ми помогне.
Появи се ти и ми даде надежда.
В начолото ме беше страх.
Като малко птиче при първия му полет.
Обаче с времето ти ме накара да полетя.
Накара ме да забравя една голяма любов.
Успя да събудиш мартвото ми сърце.
То започна да изпитва чуства които мислех, че отдавна няма за мен.
Обаче нали съм си.....
То изпитва страх, защото не иска да бъде отново наранено.
Мисля, че с теб няма да се случи.
Започнах да изпитвам доста силни чувства към теб.
Обичкам те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислав Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво приятелю, браво! Не спирай да показваш чувствата си по този начин. Това е магия поне за мен.
  • Благодаря за топлите думи,които са изпълнени с толкова много чувства.
  • Това е за една девойка тя си знае коя е.Миличко обичкам те.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....