6 мар. 2006 г., 12:16

Не мога да те оставя

1.1K 0 1
Търся усмивката ти в паметта си,
отново скривам се в любовта,
но неговия образ ме преследва,
опитва се да те измести..

А ти отново си далеч от мен
и аз потъвам в самота,
а той е тук,точно срещу мен,
най-близък и най-недостижим..

Всеки път щом ми се усмихне,
копнея да потъна в мечти..
В неговите прегръдки да заспя,
да забравя болката,която ти ми носиш.

Но немога да оставя теб,
дори да неискаш да съм тук.
Аз зная,че до тебе няма никой,
ти отблъсна хората от себе си..

Но аз ще бъда винаги до теб,
ще чакам да се осъзнаеш..
Ще чакам да потърсиш любовта,
подкрепата на моите обятия..

А той може и без мен,
за него така е по-добре..
Не можем да се скрием от света,
не мога да забравя и за теб!

Защото знам,ще дойде ден,
в който ще се върне нежността,
ще видя отново топлина в очите ти
и ще потъна в ръцете ти...

А ако аз не сам да теб,
ще бъдеш сам самичък на света,
осъзнал,че си отблъснал всички-
НЕ!Не мога да те оставя в самота!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...