6.03.2006 г., 12:16

Не мога да те оставя

1.1K 0 1
Търся усмивката ти в паметта си,
отново скривам се в любовта,
но неговия образ ме преследва,
опитва се да те измести..

А ти отново си далеч от мен
и аз потъвам в самота,
а той е тук,точно срещу мен,
най-близък и най-недостижим..

Всеки път щом ми се усмихне,
копнея да потъна в мечти..
В неговите прегръдки да заспя,
да забравя болката,която ти ми носиш.

Но немога да оставя теб,
дори да неискаш да съм тук.
Аз зная,че до тебе няма никой,
ти отблъсна хората от себе си..

Но аз ще бъда винаги до теб,
ще чакам да се осъзнаеш..
Ще чакам да потърсиш любовта,
подкрепата на моите обятия..

А той може и без мен,
за него така е по-добре..
Не можем да се скрием от света,
не мога да забравя и за теб!

Защото знам,ще дойде ден,
в който ще се върне нежността,
ще видя отново топлина в очите ти
и ще потъна в ръцете ти...

А ако аз не сам да теб,
ще бъдеш сам самичък на света,
осъзнал,че си отблъснал всички-
НЕ!Не мога да те оставя в самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...