Не мога да те пусна да си идеш
Не мога да те пусна да си идеш,
не мога да те пусна просто ей така,
мълчаливо покрай мене да преминеш,
без да срещна в погледа ти любовта.
Без косите ти с дъха си да покрия,
с ръцете си да върша чудеса,
времето за миг при нас да скрия,
да върна вярата в щастливата звезда.
Бих дал човешкото от себе си на дявола,
на теб дал бих копнеещата си душа
и сълзите на сърцето с устни да изпия,
без вина бих влязъл при смъртта.
Надеждата не може да отмине,
любовта от болката не ще умре,
смъртта не може поривите ми да спре,
животът има име, какво за нас ще създаде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йордан Малинов Все права защищены
