12.02.2010 г., 15:02

Не мога да те пусна да си идеш

2.5K 0 2

Не мога да те пусна да си идеш,

не мога да те пусна просто ей така,

мълчаливо покрай мене да преминеш,

без да срещна в погледа ти любовта.

 

Без косите ти с дъха си да покрия,

с ръцете си да върша чудеса,

времето  за  миг при нас да скрия,

да върна вярата в щастливата звезда.

 

Бих дал човешкото от себе си на дявола,

на теб дал бих копнеещата си душа

и сълзите на сърцето с устни да изпия,

без вина бих влязъл при смъртта.

 

Надеждата не може да отмине, 

любовта от болката не ще умре, 

смъртта не може поривите ми да спре,

животът има име, какво за нас ще създаде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...