Не мога да те съдя
Ела, любов... Очи в очи!
Макар че, казват, сляпа си била.
Не вярвам, всичко виждаш ти,
дори невидимото за човешката душа.
Експерт в лъжите и никога наказана.
На клада си била, и там гориш,
но знам, че огънят най-силно пали...
И е способен да изпепели.
Като вампир се впиваш, пиеш жадно,
обичаш всички кръвни групи.
Много силна си и безпощадна.
Историите човешки в книги трупаш.
Но аз не се опитвам да те съдя.
Бог сам създал те е във своите дела.
Най-силният му ученик, и най-погубващ.
Самият той е доказателството за това.
Има те, и знам, че си безсмъртна.
И знам, че наказание си в бяла дреха.
А ако знаеш как искам да те съдя...
Но ти си чувството, а аз човека.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
