6 дек. 2009 г., 15:07

Не мога да ти кажа колко

1.5K 0 5

Не мога да ти кажа колко много

събирани мечти съм пропиляла.

Горяха във камината без огън

и взираха се в снимка остаряла...

 

Не мога да ти кажа колко пъти

отчаяно се мъча да не плача.

Сълзите ми посрещаха страха ти

и тъжно го изпращаха във здрача.

 

Не мога да ти кажа колко нощи

събудена от болката се свивам.

Чарашафите на теб миришат още

и нощ след нощ сърцето си убивам...

 

Не мога да ти кажа колко време

безсилна се надявам да се върнеш.

Усмивката ти тихичко превзе ме,

не вярвах самотата да прегърнеш...

 

Не мога да ти кажа обич колко

готова бях на тебе да даря.

Но тази обич – колко жалко –

зарових днес с ръце във пепелта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...