6 дек. 2009 г., 15:07

Не мога да ти кажа колко

1.5K 0 5

Не мога да ти кажа колко много

събирани мечти съм пропиляла.

Горяха във камината без огън

и взираха се в снимка остаряла...

 

Не мога да ти кажа колко пъти

отчаяно се мъча да не плача.

Сълзите ми посрещаха страха ти

и тъжно го изпращаха във здрача.

 

Не мога да ти кажа колко нощи

събудена от болката се свивам.

Чарашафите на теб миришат още

и нощ след нощ сърцето си убивам...

 

Не мога да ти кажа колко време

безсилна се надявам да се върнеш.

Усмивката ти тихичко превзе ме,

не вярвах самотата да прегърнеш...

 

Не мога да ти кажа обич колко

готова бях на тебе да даря.

Но тази обич – колко жалко –

зарових днес с ръце във пепелта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...