Не мога да ти кажа колко много
събирани мечти съм пропиляла.
Горяха във камината без огън
и взираха се в снимка остаряла...
Не мога да ти кажа колко пъти
отчаяно се мъча да не плача.
Сълзите ми посрещаха страха ти
и тъжно го изпращаха във здрача.
Не мога да ти кажа колко нощи
събудена от болката се свивам.
Чарашафите на теб миришат още
и нощ след нощ сърцето си убивам...
Не мога да ти кажа колко време
безсилна се надявам да се върнеш.
Усмивката ти тихичко превзе ме,
не вярвах самотата да прегърнеш...
Не мога да ти кажа обич колко
готова бях на тебе да даря.
Но тази обич – колко жалко –
зарових днес с ръце във пепелта...
© Кристина Всички права запазени