27 мая 2017 г., 00:11

Не мога да забравя

844 1 3

Не мога да забравя очите ти,
които така нежно проникваха в душата ми.
Не мога да забравя усмивката ти,
която ме караше да се чувствам щастлива.

Не мога да забравя ръцете ти,

по мен, как ме докосваха.

Тези нежни и малки пръсти.

Караха ме да чувствам големи неща.

Не мога да забравя гласа ти,

който галеше слуха и сетивата ми.

Не мога да забравя кожата ти –

толкова мека, създадена за моето докосване.

Не мога да забравя целувките ти,

които за секунда ускоряваха пулса ми на 150 удара в минута.

Нищо не мога да забравя.

Помня те – цялата.

Помня ни – завършени.

Но най-вече не мога да забравя сърцата ни..

Твоето – копнеещо за мен.

Моето – умиращо по теб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

...

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...