Не мога повече така
Сутрин, съмва се, студено,
улицата - тиха и спокойна.
Дъждовни капки ронят се, където
крие се лъжата непристойна.
Стоя, но нетърпението убива,
по залез чакам да се появиш.
Няма те, шепти небето сиво,
шепти, че можеш да ме нараниш.
Вечер, стъмва се, студено,
затварям и последната врата.
Затварям я, но без да се обръщам,
не мога повече така.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Киров Все права защищены
