8 янв. 2007 г., 15:20

Не мога така

1.4K 1 1

Мисля, но нищо не идва в моята глава.

Говоря, но всякаш  се губят моите слова.

Живея и всякаш сама не зная защо?

Питат ме всички: “защо”, ”как”, "какво”?

 

Решителна, смела и дръзка, това съм аз -

НЕ, това е един блян и една мечта,

желание, породено от страх, от гняв и от самота,

това е живота на моята тъй празна душа.

 

Живееш в един свят разпилян

и да си решителен, не трябва да е блян:

тук всеки е силен, смел и дори жесток,

и готов за себе си да посегне дори на Бог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гергова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Премахни гнева!Успокой душата!Повярвай в доброто и знай,че всяко твое желание ще стане реалност!Красив стих!!!Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...