8 янв. 2007 г., 15:20

Не мога така

1.4K 1 1

Мисля, но нищо не идва в моята глава.

Говоря, но всякаш  се губят моите слова.

Живея и всякаш сама не зная защо?

Питат ме всички: “защо”, ”как”, "какво”?

 

Решителна, смела и дръзка, това съм аз -

НЕ, това е един блян и една мечта,

желание, породено от страх, от гняв и от самота,

това е живота на моята тъй празна душа.

 

Живееш в един свят разпилян

и да си решителен, не трябва да е блян:

тук всеки е силен, смел и дори жесток,

и готов за себе си да посегне дори на Бог!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гергова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Премахни гнева!Успокой душата!Повярвай в доброто и знай,че всяко твое желание ще стане реалност!Красив стих!!!Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...