Jan 8, 2007, 3:20 PM

Не мога така

  Poetry
1.4K 1 1

Мисля, но нищо не идва в моята глава.

Говоря, но всякаш  се губят моите слова.

Живея и всякаш сама не зная защо?

Питат ме всички: “защо”, ”как”, "какво”?

 

Решителна, смела и дръзка, това съм аз -

НЕ, това е един блян и една мечта,

желание, породено от страх, от гняв и от самота,

това е живота на моята тъй празна душа.

 

Живееш в един свят разпилян

и да си решителен, не трябва да е блян:

тук всеки е силен, смел и дори жесток,

и готов за себе си да посегне дори на Бог!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гергова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Премахни гнева!Успокой душата!Повярвай в доброто и знай,че всяко твое желание ще стане реалност!Красив стих!!!Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...