Jan 8, 2007, 3:20 PM

Не мога така

  Poetry
1.4K 1 1

Мисля, но нищо не идва в моята глава.

Говоря, но всякаш  се губят моите слова.

Живея и всякаш сама не зная защо?

Питат ме всички: “защо”, ”как”, "какво”?

 

Решителна, смела и дръзка, това съм аз -

НЕ, това е един блян и една мечта,

желание, породено от страх, от гняв и от самота,

това е живота на моята тъй празна душа.

 

Живееш в един свят разпилян

и да си решителен, не трябва да е блян:

тук всеки е силен, смел и дори жесток,

и готов за себе си да посегне дори на Бог!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гергова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Премахни гнева!Успокой душата!Повярвай в доброто и знай,че всяко твое желание ще стане реалност!Красив стих!!!Поздрави!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...