Не можах
Не можах
Срещнах те случайно в парка.
Край морето.
Беше както преди много години.
Не вярвах, че ще спреш.
За мен ти все още беше момчето,
по красивото минало светъл копнеж.
После тръгнахме двама.
Аз до теб, ти до мен.
Мълчешком.
И защо? Думите какво щяха да кажат?
Само очите мълвяха.
Край нас заваля...
За разходка не ставаше.
Като чаша морето бавно преля.
Да изпием у дома по кафе -
каза ти. Тази вечер съм сам.
Усмихнати очи на дете.
И поехме натам
да погледна в душата ти.
Всички пътища, мисли и дни,
на кафето във чашата
съдбата сама да реши.
Ти само мълчи...
Нищо не казвай, не разваляй магията!
Спри...
Не можах на кафе да ти гледам.
Не стана.
И защо? Чашите какво щяха да кажат?
Зад прозореца светеше ярка луната.
Искаше да остана.
Сплетохме ръце в тишината
и времето спря...
После заспа във косите ми.
Зад прозореца бе розова утрин.
Ще ставам.
Слънцето се огледа в очите ми.
Ти измий после чашите сам!
Заличи всеки знак!
Аз не мога любов да ти дам...
Еllan
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тони Тодорова Все права защищены
