7 авг. 2021 г., 09:32  

Не можем да бъдем, нали, непознати

1.3K 3 0

И погледи скрити... Само това ли?

През рамо поглежда взорът от срам.

На грижите прежни съдбите отдали

сред свои сме днеска, а всеки е сам.

 

Веднъж от вълшебството нежност познали,

ще бъде ли в идното поривът ням.

Забрава да има бързо, едва ли...

На Лета студена не ще те аз дам.

 

И още жадуваме силния плам.

Не можем да бъдем, нали, непознати.

В тревога не искам да чувствам, че там

далечна изгасва за мен любовта ти.

 

Когато започне, знам, да мъждука

от теб светлината... към мен ще си друга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...