5 дек. 2008 г., 22:24

Не можеш ли да ме измислиш... 

  Поэзия » Любовная
1011 0 26
Не можеш ли да ме измислиш принце?
Пантофките отдавна отесняха ми.
И затова съм боса в сънищата ти
в които стъпвам със нозе от лава.
Следите ми разпалват залезите
в които плуват парещите многоточия...
с нестихващият глад в гърдите
за всичките щастливи пълнолуния.
А роклята ми бална вехне в скрина.
Дванадесет са ударите за раздяла.
И как ще ме откриеш истинска,
ако във мислите ти аз не съм реална?!
Каляската ми плака непробудена
с поскърцващият ритъм от очакване.
В небето си те чакам окрилена,
да ме измислиш в мигове от случване.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??