Не можеш ли да ме измислиш принце?
Пантофките отдавна отесняха ми.
И затова съм боса в сънищата ти
в които стъпвам със нозе от лава.
Следите ми разпалват залезите
в които плуват парещите многоточия...
с нестихващият глад в гърдите
за всичките щастливи пълнолуния.
А роклята ми бална вехне в скрина.
Дванадесет са ударите за раздяла.
И как ще ме откриеш истинска,
ако във мислите ти аз не съм реална?! ...