Не му е време...

Дъждът не спира да вали...
Уж пролетно, а сякаш есен,
в очите ти валят сълзи,
като в любимата ти тъжна песен...

Не му е време за тъга!
Небето е обагрено с надежда...
Усмихвай се на пъстрата дъга,
гримирала го с цвят на нежност!...

А после поседни до мен,
ще бъде друго, щом сме двама...
Нощта обръща се на ден,
животът ни понякога е драма!...

Видя ли? Слънце се показа!
Зелено е, все още сме април,
ще чакаме пламтящи залези,
и още много дъжд ще извали...

Не му е време за тъга!...
Ще плачем, има за какво...
Хвани ме просто за ръка,
едно сме в лошо и добро...

30.04.2014
Данаил Антонов-diester