27 авг. 2012 г., 10:39

Не напразно

1K 0 0

Колко ли дълго се мятам напусто,

без думи, без дъх - не вярвам на лустро.

С камъни брашно не меля напразно

и съдбата си не тласкам към пропаст.

 

С храбри очи съм, с величава походка

и пълня чаши победни - с амброзия.

Птици за мен - не пеят напразно,

за тях е гроздът, забравен в лозница.

 

Колко и как, но се справям с живота,

дарове непременно на Него ще пратя.

С мигове ценни ми е пълна  душата-

дарове земни - оттук до Луната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...