30 июл. 2007 г., 15:01

Не не изпращай

Поэзия

557 0 2

Горещо е. Дъха ти в къщата усещам.
Задушавам се, далечен си ми вече...
Все мълчиш, кажи ми нещо?
Като пясък между пръстите младостта ни изтече?
Не ме целувай,
ще те погубя!
Не ме докосвай,
достатъчно за близост просих.
Малко гордост остави,
запази за следващата...
Реликва са за мене чувствата,
а в тебе навика сега живее,
тръгвам си. Аз - невярната и мръсната,
завинаги, преди да стане много късно.
Да! Има друг, оттам се връщам!
Че съм Жена, сега ли схващаш?
Закъсня ужасно, не съм аз вече същата...
Седни. Тръгвам си. Не ме изпращай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pepilota (Петя Димитрова)

Но всеки човек осъзнава какво е избил след като го изгуби....а любовта понякога се превръща в навик или само уважение!

2007-07-30T23:41:47+03:00
vanila_n (Виолета)

а колко много жени,като твоята героиня има - така е - горчивата истина е това!

2007-07-30T16:09:02+03:00