Jul 30, 2007, 3:01 PM

Не не изпращай

Poetry

560 0 2

Горещо е. Дъха ти в къщата усещам.
Задушавам се, далечен си ми вече...
Все мълчиш, кажи ми нещо?
Като пясък между пръстите младостта ни изтече?
Не ме целувай,
ще те погубя!
Не ме докосвай,
достатъчно за близост просих.
Малко гордост остави,
запази за следващата...
Реликва са за мене чувствата,
а в тебе навика сега живее,
тръгвам си. Аз - невярната и мръсната,
завинаги, преди да стане много късно.
Да! Има друг, оттам се връщам!
Че съм Жена, сега ли схващаш?
Закъсня ужасно, не съм аз вече същата...
Седни. Тръгвам си. Не ме изпращай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pepilota (Петя Димитрова)

Но всеки човек осъзнава какво е избил след като го изгуби....а любовта понякога се превръща в навик или само уважение!

2007-07-30T23:41:47+03:00
vanila_n (Виолета)

а колко много жени,като твоята героиня има - така е - горчивата истина е това!

2007-07-30T16:09:02+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0