30.07.2007 г., 15:01

Не не изпращай

Поезия

559 0 2

Горещо е. Дъха ти в къщата усещам.
Задушавам се, далечен си ми вече...
Все мълчиш, кажи ми нещо?
Като пясък между пръстите младостта ни изтече?
Не ме целувай,
ще те погубя!
Не ме докосвай,
достатъчно за близост просих.
Малко гордост остави,
запази за следващата...
Реликва са за мене чувствата,
а в тебе навика сега живее,
тръгвам си. Аз - невярната и мръсната,
завинаги, преди да стане много късно.
Да! Има друг, оттам се връщам!
Че съм Жена, сега ли схващаш?
Закъсня ужасно, не съм аз вече същата...
Седни. Тръгвам си. Не ме изпращай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

pepilota (Петя Димитрова)

Но всеки човек осъзнава какво е избил след като го изгуби....а любовта понякога се превръща в навик или само уважение!

2007-07-30T23:41:47+03:00
vanila_n (Виолета)

а колко много жени,като твоята героиня има - така е - горчивата истина е това!

2007-07-30T16:09:02+03:00

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0