26 мар. 2008 г., 09:35

Не, не ми обяснявай!

1.9K 0 22

Липсва ми полъхът, твойто ухание,
допира топъл на бялата кожа.
Стрелките замрели са в сляпо мечтание,
нощ или ден е, да кажа не мога.
Дори и застинали, те отбелязват,
че сълзите свършиха, вече не плача,
не те обвинявам, но вътре е празно
и мисля все още… за тебе във здрача.

Заблуден бях и бе абсолютно безсмислено
да вярвам, че с теб бих се чувствал добре.
Припомням си всичко, нима беше истина,
нима пролет търсихме в зимни ръце?...
Недей да ме галиш, вменяваш величие,
напомняш ми колко пропуснах край теб,
непростимо дълбоко е всяко различие -
посоките две са, отделно, напред,
към всичко, в което ни водят мечтите,
към всичко съзнато, желано и значещо,
съжалявам те, знай, не желая сълзите,
не искам да помня лицето ти плачещо,
повярвай, не бих причинил притеснение,
но как ще приключи с нас всичко това,
единствено търсих това обяснение…
Не, не ми обяснявай, не искам така…

Нощта е пред нас, а луната е пълна -
атмосфера, пропита с мечти и любов.
Съмнение-сянка във мене покълна,
за истинска обич не си ти готов...
Останем ли двама, ще дойде и пролет,
ценя всеки миг, глътка въздух издишана...
Ще бъдем две птици, щастливи във полет…
… Не, не ми обяснявай, била съм... обичана.

По "Non me lo so spiegare" - Tiziano Ferro & Laura Pausini

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво за превода Самото изпълнение на Тициано е много нежно, но с Лаура стана още по страхотна песента
  • Талантливката ни, тя!!! Миличка, "жестоко"!!!
    С обич!!!
  • Аплодисменти за прекрасния стих, Миличка!
  • Не, не ми обяснявай, била съм... обичана.
    Браво!
  • Когато се пише с вдъхновение, внаги излиза добре.
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...