Не, не ми обяснявай!
Липсва ми полъхът, твойто ухание,
допира топъл на бялата кожа.
Стрелките замрели са в сляпо мечтание,
нощ или ден е, да кажа не мога.
Дори и застинали, те отбелязват,
че сълзите свършиха, вече не плача,
не те обвинявам, но вътре е празно
и мисля все още… за тебе във здрача.
Заблуден бях и бе абсолютно безсмислено
да вярвам, че с теб бих се чувствал добре.
Припомням си всичко, нима беше истина,
нима пролет търсихме в зимни ръце?...
Недей да ме галиш, вменяваш величие,
напомняш ми колко пропуснах край теб,
непростимо дълбоко е всяко различие -
посоките две са, отделно, напред,
към всичко, в което ни водят мечтите,
към всичко съзнато, желано и значещо,
съжалявам те, знай, не желая сълзите,
не искам да помня лицето ти плачещо,
повярвай, не бих причинил притеснение,
но как ще приключи с нас всичко това,
единствено търсих това обяснение…
Не, не ми обяснявай, не искам така…
Нощта е пред нас, а луната е пълна -
атмосфера, пропита с мечти и любов.
Съмнение-сянка във мене покълна,
за истинска обич не си ти готов...
Останем ли двама, ще дойде и пролет,
ценя всеки миг, глътка въздух издишана...
Ще бъдем две птици, щастливи във полет…
… Не, не ми обяснявай, била съм... обичана.
По "Non me lo so spiegare" - Tiziano Ferro & Laura Pausini
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
Самото изпълнение на Тициано е много нежно, но с Лаура стана още по страхотна песента 
