>> Тихо е! Душата вече не крещи
>> и сърцето ми дори не плаче...
>> Попитах ги: "Нима е спряло да боли?!"
>> А те провикнаха се силно: "Не ни е нужен вече!"
>>
>> И чух я покрай мене да минава.
>> Погледнах я - вървеше бавно, без да спира.
>> Разплаках се, а спомен избледнял тихичко ми заповтаря -
>> "Недей да плачеш! Любовта с болката безмълвно си отива..."