6 мар. 2008 г., 22:23

Не ни е нужен вече

841 0 3
Тихо е! Душата вече не крещи
и сърцето ми дори не плаче...
Попитах ги: "Нима е спряло да боли?!"
А те провикнаха се силно: "Не ни е нужен вече!"

И чух я покрай мене да минава.
Погледнах я - вървеше бавно, без да спира.
Разплаках се, а спомен избледнял тихичко ми заповтаря -
"Недей да плачеш! Любовта с болката безмълвно си отива..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и на мен много ми хареса!!6
  • Така е,Деси. Любовта е прекрасна, но боли...Знай, че като си иде една любов след нея винаги идва друга. "Недей да плачеш!"
  • Много емоционален стих, носи ми малко тъга... Поздрав!Хареса ми!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...