Тихо е! Душата вече не крещи
и сърцето ми дори не плаче...
Попитах ги: "Нима е спряло да боли?!"
А те провикнаха се силно: "Не ни е нужен вече!"
И чух я покрай мене да минава.
Погледнах я - вървеше бавно, без да спира.
Разплаках се, а спомен избледнял тихичко ми заповтаря -
"Недей да плачеш! Любовта с болката безмълвно си отива..."
© Десислава Танева Всички права запазени