24 июн. 2009 г., 16:54

Не ни вярват на нас човеците

655 0 0

НЕ НИ ВЯРВАТ НА НАС ЧОВЕЦИТЕ

 

Морето от унес се разбуди

с прилепнали от розово клепачи.

На Съня по скулите се стече нежен огън.

Брегът припари лунноматов

от листопада топъл на звездите.

Самотата издрънча – скосена,

а след това утихна в самотното си ложе.

Хоризонтът заблещука като църква на Великден.

Тревите разлюляха рамене, дочули собствен ритъм.

Дърветата източиха снага,

раздвижени от дръзко достолепие.

Плажът заблестя, златист и кадифян

като къдрици на русалка...

Вървяхме мълком – Лунатици.

Дъха си спрели.

Изгубени.

И Беззащитни.

Готови за промяна!

Встрани от пътя Нощта стоеше Будна

и ни наблюдаваше.

Невярваща!

 

За нея бяхме… Деца на Мрака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...