НЕ НИ ВЯРВАТ НА НАС ЧОВЕЦИТЕ
Морето от унес се разбуди
с прилепнали от розово клепачи.
На Съня по скулите се стече нежен огън.
Брегът припари лунноматов
от листопада топъл на звездите.
Самотата издрънча – скосена,
а след това утихна в самотното си ложе.
Хоризонтът заблещука като църква на Великден.
Тревите разлюляха рамене, дочули собствен ритъм.
Дърветата източиха снага,
раздвижени от дръзко достолепие. ...