23 мар. 2008 г., 01:29

Не, няма!...

1K 0 4

Не, няма след теб да извикам -

                          онемях!

Не, няма при себе си да те спирам -

                          прегорях!

Не, няма сълзите си да показвам,

срещу Луната сама ще вия

                            като вълчица!

Не, с омраза не ще те наказвам -

от звездите сила ще пия.

                             До насита!

И пак Слънцето за мен ще грее!

Нова струна на него ще завържа -

                               сребърна...

Друга песен тя ще запее

и болката няма така да стърже -

                                болезнено...

    Света с нея ще обвържа!...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Маги,вече се опитвам да се заслушам в песента на сребрната струна, но още боли, по дяволите!Още яде с крокодилските си зъби и дълбае кратер, по-голям от вместимостта на малкото ми сърце!Да, знам, жена съм и трябва да се съвзема, но... явно ми е нужно още време...
    Позрави, Мила, обичам те!
  • Спомените остават...но след лошото идва хубавото...
    живеей с надеждата, мила Нели. с много обич за прекрасния стих!
  • Да, спомените остават... без тях душата дали ще може да живее??? Но, болката жигосва неотразимо не само тялото а и духа, което е още по-болезнено... Благодаря ти за сърцето!- обикнах го! Приятелски поздрав и с обич!!!
  • ще дойде време и ще отмине болката ... но спомените остават!!!
    животът продължава...
    прегръдки от сърце!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...