Mar 23, 2008, 1:29 AM

Не, няма!...

  Poetry
1K 0 4

Не, няма след теб да извикам -

                          онемях!

Не, няма при себе си да те спирам -

                          прегорях!

Не, няма сълзите си да показвам,

срещу Луната сама ще вия

                            като вълчица!

Не, с омраза не ще те наказвам -

от звездите сила ще пия.

                             До насита!

И пак Слънцето за мен ще грее!

Нова струна на него ще завържа -

                               сребърна...

Друга песен тя ще запее

и болката няма така да стърже -

                                болезнено...

    Света с нея ще обвържа!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, Маги,вече се опитвам да се заслушам в песента на сребрната струна, но още боли, по дяволите!Още яде с крокодилските си зъби и дълбае кратер, по-голям от вместимостта на малкото ми сърце!Да, знам, жена съм и трябва да се съвзема, но... явно ми е нужно още време...
    Позрави, Мила, обичам те!
  • Спомените остават...но след лошото идва хубавото...
    живеей с надеждата, мила Нели. с много обич за прекрасния стих!
  • Да, спомените остават... без тях душата дали ще може да живее??? Но, болката жигосва неотразимо не само тялото а и духа, което е още по-болезнено... Благодаря ти за сърцето!- обикнах го! Приятелски поздрав и с обич!!!
  • ще дойде време и ще отмине болката ... но спомените остават!!!
    животът продължава...
    прегръдки от сърце!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...