neleta (Нели Илиева) neleta (Нели Илиева)
79
Mar 23, 2008, 1:29 AM

Не, няма!...

  Poetry
1K 0 4

Не, няма след теб да извикам -

                          онемях!

Не, няма при себе си да те спирам -

                          прегорях!

Не, няма сълзите си да показвам,

срещу Луната сама ще вия

                            като вълчица!

Не, с омраза не ще те наказвам -

от звездите сила ще пия.

                             До насита!

И пак Слънцето за мен ще грее!

Нова струна на него ще завържа -

                               сребърна...

Друга песен тя ще запее

и болката няма така да стърже -

                                болезнено...

    Света с нея ще обвържа!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Да, Маги,вече се опитвам да се заслушам в песента на сребрната струна, но още боли, по дяволите!Още яде с крокодилските си зъби и дълбае кратер, по-голям от вместимостта на малкото ми сърце!Да, знам, жена съм и трябва да се съвзема, но... явно ми е нужно още време...
    Позрави, Мила, обичам те!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Спомените остават...но след лошото идва хубавото...
    живеей с надеждата, мила Нели. с много обич за прекрасния стих!
  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Да, спомените остават... без тях душата дали ще може да живее??? Но, болката жигосва неотразимо не само тялото а и духа, което е още по-болезнено... Благодаря ти за сърцето!- обикнах го! Приятелски поздрав и с обич!!!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ще дойде време и ще отмине болката ... но спомените остават!!!
    животът продължава...
    прегръдки от сърце!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0