neleta (Нели Илиева) neleta (Нели Илиева)
79
23 mar 2008, 1:29

Не, няма!...

  Poesía
1K 0 4

Не, няма след теб да извикам -

                          онемях!

Не, няма при себе си да те спирам -

                          прегорях!

Не, няма сълзите си да показвам,

срещу Луната сама ще вия

                            като вълчица!

Не, с омраза не ще те наказвам -

от звездите сила ще пия.

                             До насита!

И пак Слънцето за мен ще грее!

Нова струна на него ще завържа -

                               сребърна...

Друга песен тя ще запее

и болката няма така да стърже -

                                болезнено...

    Света с нея ще обвържа!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Да, Маги,вече се опитвам да се заслушам в песента на сребрната струна, но още боли, по дяволите!Още яде с крокодилските си зъби и дълбае кратер, по-голям от вместимостта на малкото ми сърце!Да, знам, жена съм и трябва да се съвзема, но... явно ми е нужно още време...
    Позрави, Мила, обичам те!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Спомените остават...но след лошото идва хубавото...
    живеей с надеждата, мила Нели. с много обич за прекрасния стих!
  • neleta (Нели Илиева)
    neleta (Нели Илиева)
    Да, спомените остават... без тях душата дали ще може да живее??? Но, болката жигосва неотразимо не само тялото а и духа, което е още по-болезнено... Благодаря ти за сърцето!- обикнах го! Приятелски поздрав и с обич!!!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ще дойде време и ще отмине болката ... но спомените остават!!!
    животът продължава...
    прегръдки от сърце!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0