20 июн. 2013 г., 14:35

Не, няма...

710 0 0

Аз няма да бъда вятъра галещ косите ти

в утрото хладно, изпълнено с нежност и спомени,

няма да галя след обич лицето ти,

не, няма да чакам да търсиш в мен щастие.

 

Няма да бъда нито брега ти, в който намираш минута спокойствие,

нито ще бъда пейзажа в очите ти, зареян в далечното минало.

 

Аз ще съм твоето бъдеще, твоята болка, на устните сладка усмивка,

ще бъда съня ти и просто въздишката, която от спомени тихо те връща

и тъй както ще бъда в сърцето, в ума ти, във всичко наоколо,

живота ти буря ще бъда...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моника Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...