Не, няма...

Аз няма да бъда вятъра галещ косите ти

в утрото хладно, изпълнено с нежност и спомени,

няма да галя след обич лицето ти,

не, няма да чакам да търсиш в мен щастие.

Няма да бъда нито брега ти, в който намираш минута спокойствие,

нито ще бъда пейзажа в очите ти, зареян в далечното минало.

Аз ще съм твоето бъдеще, твоята болка, на устните сладка усмивка,

ще бъда съня ти и просто въздишката, която от спомени тихо те връща

и тъй както ще бъда в сърцето, в ума ти, във всичко наоколо,

живота ти буря ще бъда...