Jun 20, 2013, 2:35 PM

Не, няма...

  Poetry
716 0 0

Аз няма да бъда вятъра галещ косите ти

в утрото хладно, изпълнено с нежност и спомени,

няма да галя след обич лицето ти,

не, няма да чакам да търсиш в мен щастие.

 

Няма да бъда нито брега ти, в който намираш минута спокойствие,

нито ще бъда пейзажа в очите ти, зареян в далечното минало.

 

Аз ще съм твоето бъдеще, твоята болка, на устните сладка усмивка,

ще бъда съня ти и просто въздишката, която от спомени тихо те връща

и тъй както ще бъда в сърцето, в ума ти, във всичко наоколо,

живота ти буря ще бъда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....