20.06.2013 г., 14:35

Не, няма...

709 0 0

Аз няма да бъда вятъра галещ косите ти

в утрото хладно, изпълнено с нежност и спомени,

няма да галя след обич лицето ти,

не, няма да чакам да търсиш в мен щастие.

 

Няма да бъда нито брега ти, в който намираш минута спокойствие,

нито ще бъда пейзажа в очите ти, зареян в далечното минало.

 

Аз ще съм твоето бъдеще, твоята болка, на устните сладка усмивка,

ще бъда съня ти и просто въздишката, която от спомени тихо те връща

и тъй както ще бъда в сърцето, в ума ти, във всичко наоколо,

живота ти буря ще бъда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...