***
Побелях...
самотността ми ме прокуди...
споделих очите си...
и завалях...
и тази нощ от фара ме зачуди
един завръщащ се рефрен
на стъпките, отнесени отдавна...
Поисках да ги скрия в мен...
отново да ги свия във цигара...
и да изпушвам всеки ден...
отново... както съм го брала...
А облаци от детски сън
да ме погълнат с тиха вяра,
да ме разтапят от снега навън...
и никога да не замръзна стара...
© Арлина Все права защищены