2.11.2007 г., 15:42

Не остарявам...

923 0 11

***

Побелях...

самотността ми ме прокуди...

споделих очите си...

и завалях...

и тази нощ от фара ме зачуди

един завръщащ се рефрен

на стъпките, отнесени отдавна...

Поисках да ги скрия в мен...

отново да ги свия във цигара...

и да изпушвам всеки ден...

отново... както съм го брала...

А облаци от детски сън

да ме погълнат с тиха вяра,

да ме разтапят от снега навън...

и никога да не замръзна стара...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...