LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
4 мая 2007 г., 10:23

Не отминавай! 

  Поэзия
608 0 9
 

Дочувам скърцащите клони

на сухото дърво, което рони

сълзи по своята премяна,

а вятър в клоните навява

преситена студенина...

Защо така

подменят се сезони

и чувстваме душите си тъй голи,

подобно туй дърво,

без радост и палто,

което на гърдите ни да топли

и чакаме с въздишки и със вопли

да срещнеме на утрото лъча?

Ела,

преди да дойде пролетта!

Сега, когато е студено,

когато е сърцето ми ранено,

ми трябва жест и топлина.

Не отминавай!

Ръстът ми е нисък,

но с моя силен писък

ще проглуша света.

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??