LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
May 4, 2007, 10:23 AM

Не отминавай!

  Poetry
773 0 9
 

Дочувам скърцащите клони

на сухото дърво, което рони

сълзи по своята премяна,

а вятър в клоните навява

преситена студенина...

Защо така

подменят се сезони

и чувстваме душите си тъй голи,

подобно туй дърво,

без радост и палто,

което на гърдите ни да топли

и чакаме с въздишки и със вопли

да срещнеме на утрото лъча?

Ела,

преди да дойде пролетта!

Сега, когато е студено,

когато е сърцето ми ранено,

ми трябва жест и топлина.

Не отминавай!

Ръстът ми е нисък,

но с моя силен писък

ще проглуша света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0