21 нояб. 2007 г., 21:28

Не отричам , че обичам те... Много повече от обичам те!

2.4K 0 4

Ти заспиваше в сърцето ми понякога,

покривах те с тъжна пелена.

Обичащи очите ми проплакваха

и проскимтяваше в гърдите тишина.

Надявах се - спокоен е, заспа!

Довечера в съня ми няма да се върне.

Но ти се будеше, разтроен от шума,

на влакове пътуващи надругаде.

Не исках от мен да те отнемат,

да си търкаш душата по стари железа.

Тази любов на релси май,

 на последната гара спря.

Но тя не е обща... тя е единствена,

оттук нататък си сам!

Не отричам, че обичам те...

... много повече от обичам те,

но ти си в сърцето ми, а гарата - там!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за милите думи!Наистина значат много за мен!
  • До "на влакове пътуващи надругаде" е страхотно.
  • Много талант, много !!! Нямам думи ! Браво !
  • Но тя не е обща... тя е единствена,

    оттук нататък си сам!

    Не отричам, че обичам те...

    ... много повече от обичам те,

    но ти си в сърцето ми, а гарата - там!
    Евала!Невероятно.Толкова красиво и нежно,а казано с толкова малко думи...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...