Не отричам , че обичам те... Много повече от обичам те!
Ти заспиваше в сърцето ми понякога,
покривах те с тъжна пелена.
Обичащи очите ми проплакваха
и проскимтяваше в гърдите тишина.
Надявах се - спокоен е, заспа!
Довечера в съня ми няма да се върне.
Но ти се будеше, разтроен от шума,
на влакове пътуващи надругаде.
Не исках от мен да те отнемат,
да си търкаш душата по стари железа.
Тази любов на релси май,
на последната гара спря.
Но тя не е обща... тя е единствена,
оттук нататък си сам!
Не отричам, че обичам те...
... много повече от обичам те,
но ти си в сърцето ми, а гарата - там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
