Не пица, а любов...
Поредната равна любов,
без последствия...
За тебе, за мене,
дори за вселената.
Поръчах си пица -
бях все на диета.
От нерви пълнея,
та поне да съм сита!
Звънна звънецът,
гладна, домашна -
изхвърлях боклуците,
твоите прашни.
Замириса на пица -
отворих вратата.
Но гръмотевица
ме блъсна в главата -
така, изневиделица!...
... И аз се поддадох!
Поканих "Пицаря",
за да помага!
Изхвърлих багажа!
Но за помощ проплаках -
на по-важен пристан:
Неволно се спънах!
И... аз го притиснах,
а той ме прегърна...
Равна любов ли?
Обичам неравности!
В главата ми - дяволи
влязоха сладостни!...
...
За пица гладувах!
Уви, не я ям,
а излекувах
пристана сам...
29-03-2009
© Десислава Вълова Все права защищены
Усмихна ме, Капчице!