5 дек. 2007 г., 12:15

Не пиша

857 0 23
 

 

 

Не пиша в рима, за да впечатля,

и как ли бих могъл да го направя,

със таз, свенливата душа

във дълбините ми, която се е свряла.

 

Не пиша умни изречения,

не съм от мислещите хора,

аз просто правя си сечение,

на сърцето, изпълнено с умора.

 

Не пиша чисто и кристално

аз също честичко греша,

също се повтарям толкова банално,

но важно е, че идва от душа.

 

Не познавам лично тези правила,

които определят ритмика и словоред,

аз пиша, с вътрешни слова,

които светлина да видят иде ред.

 

Не пиша в рима, за да впечатля,

затварям мисли между запетаи,

така при мене ражда се стихът,

надявам се и стига до сърца ви.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...