14 июл. 2006 г., 17:50

НЕ ПИТАЙ...

1K 0 2
Тръгвам... не питай Защо...
не търси в мене вина...
не съм грешна,
не си служа с лъжа:
съвеста ми до края е чиста...
Затварям вече тази врата,
мечтите оставям навън...
добре съм си...
не винаги съм била...
живях сред облаци самота...
Не ме питай дали ще се върна...
не искай да свеждам глава...
казвам: "очите не лъжат"!
Не гледай през тях... има много тъга...
Не питай... "Ще има ли други лета?",
не искай с вятъра пак да поспра...
че той ще разкаже за свойта жена-любовта,
но винаги посреща и новите лета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писателче, винаги съм бил почитател на начина, по който иронизираш нещата...

    На мен ми допада!
  • хареса ми...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...