14 июл. 2006 г., 17:50

НЕ ПИТАЙ...

1K 0 2
Тръгвам... не питай Защо...
не търси в мене вина...
не съм грешна,
не си служа с лъжа:
съвеста ми до края е чиста...
Затварям вече тази врата,
мечтите оставям навън...
добре съм си...
не винаги съм била...
живях сред облаци самота...
Не ме питай дали ще се върна...
не искай да свеждам глава...
казвам: "очите не лъжат"!
Не гледай през тях... има много тъга...
Не питай... "Ще има ли други лета?",
не искай с вятъра пак да поспра...
че той ще разкаже за свойта жена-любовта,
но винаги посреща и новите лета...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писателче, винаги съм бил почитател на начина, по който иронизираш нещата...

    На мен ми допада!
  • хареса ми...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...