Jul 14, 2006, 5:50 PM

НЕ ПИТАЙ...

Poetry

1K 0 2

Тръгвам... не питай Защо...
не търси в мене вина...
не съм грешна,
не си служа с лъжа:
съвеста ми до края е чиста...
Затварям вече тази врата,
мечтите оставям навън...
добре съм си...
не винаги съм била...
живях сред облаци самота...
Не ме питай дали ще се върна...
не искай да свеждам глава...
казвам: "очите не лъжат"!
Не гледай през тях... има много тъга...
Не питай... "Ще има ли други лета?",
не искай с вятъра пак да поспра...
че той ще разкаже за свойта жена-любовта,
но винаги посреща и новите лета...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

HellMad (Адриан Иванов)

Писателче, винаги съм бил почитател на начина, по който иронизираш нещата...

На мен ми допада!

2006-07-15T00:05:48+03:00
dani (Даниела)

хареса ми...

2006-07-14T21:26:03+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0